Казусът с медийните договори в Русе е класически пример за това как публичността у нас може да бъде превърната в право на вето за онези, които получават обществените средства. Когато законът изисква прозрачност, но местната власт и съдът избират информационното затъмнение, въпросът вече не е просто административен, а принципен.
През февруари 2026 г. подадох официално заявление по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) до Община Русе. Поисках пълна справка за това кои медии са получавали средства от общинския бюджет през 2024 и 2025 година, за какви услуги и срещу какви суми. Отговорът, който получих, разкри шокиращ парадокс.
Колко струва медийният комфорт в Русе?
Общината предостави частична информация - изброи медиите, описа услугите (банери, публикации, интервюта, видеа) и номерата на договорите. Но когато стигнахме до най-същественото - реално изплатените суми от парите на русенските данъкоплатци - администрацията спусна завесата. Мотивът? Част от медиите изрично не са дали съгласие сумите да се разкриват, а други изобщо не са отговорили.
Градът ни е в плачевно състояние, а в повечето местни медии общината е постоянно хвалена. Редно е да бъде абсолютно ясно на всеки гражданин колко точно ни струва този медиен комфорт. Не може общината да плаща с парите на данъкоплатците, за да си купува медийно спокойствие.
Темата за прозрачното управление и защитата на обществения интерес е основен фокус и в други анализи в моя авторски блог - защото вярвам, че без светлина върху публичните ресурси няма как да спрем умишленото изоставане на региона.
Абсурдът: Тайни договори, които... вече са публични
Стряскащото в случая е, че по силата на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения доставчиците на медийни услуги в България са длъжни да декларират договорите си с публични институции в свободно достъпен регистър към Министерството на културата.
Поне шест от дружествата, с които Община Русе има договори, вече са подали тези данни в София и те могат да бъдат видени от всеки в интернет. Сред тях фигурират:
- „Институт за стратегии и анализи“
- „Бряг медия груп“
- „Дума прес“
- „Уебграунд груп“ (actualno.com)
- „Тийм Т консулт“ (Novinata.bg)
- „Общински пазари“ ЕООД
Въпреки че информацията е публична по закон, същите тези дружества са отказали съгласие пред Община Русе, а общината послушно е скрила данните от мен. Логично е да се запитаме - къде изчезва прозрачността тук по същия начин, по който изчезва и реалната конкуренция при големите обществени поръчки в Русе?
Административният съд в Русе предпазва частния интерес
След този абсурден отказ реших да потърся правата си по съдебен ред. За съжаление, на 18 май 2026 г. Административният съд в Русе потвърди решението на общината. Магистратите приеха, че сумите представляват „търговска тайна“ и че общото позоваване на обществения интерес от разходването на бюджетни средства не е достатъчно основание да се преодолее несъгласието на медиите.
Това е поредният административен удар върху средата в града, докато местният бизнес се бори с тежести, подробно описани в анализа ми за икономическия застой на Русе и липсата на инвестиции.
Казусът беше отлично коментиран пред националните медии от водещия правозащитник адв. Александър Кашъмов:
„Този случай е куриоз. От една страна, информацията е публична в регистъра на Министерството на културата. От друга – общината първо иска тяхното съгласие и отказва да предостави данните... На следващо място идва съдът, който явно не чете закона.“ — адв. Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на „Програма Достъп до информация“
Борбата за прозрачност продължава
Ако получателите на публични средства имат право на вето върху това дали гражданите да знаят колко им се плаща, тогава концепцията за демократичен контрол е напълно разрушена. Прозрачността не може да бъде условна. Данъкоплатците имат пълното право да знаят до последната стотинка къде отиват парите им.
Вярвам, че промяната и защитата на истината изискват постоянство. Както вече отбелязах в статията си за гражданската храброст и бъдещето на Русе, най-важният ни съвременен избор е да откажем да вдигнем равнодушно рамене пред лошото общинско управление.
Можете да прочетете цялата статия и хронологията на случая в „Дневник“.
Ако смятате, че управлението на Русе има нужда от реална прозрачност и споделяте визията ми за открито гражданско общество, абонирайте се за моя Дигитален бюлетин по-долу, за да следите следващите разследвания и анализи.
